сълъ

Old Church Slavonic
сълъ

Etymology

From Proto-Slavic *sъlъ.

Noun

сълъ • (sŭlŭ) m

  1. emissary
    • from Vita Constantini, 0800200-0800230:
      Прꙇидоше же сьли къ цароу ѡть Козарь, глаголюще: ꙗко испрьва ѥдиного бога знаѥмь, иже ѥсть надь въсѣми, и томоу се кланꙗѥмь на въстокь.
      Priidoše že sĭli kŭ caru otĭ Kozarĭ, glagoljušte: jako isprĭva jedinogo boga znajemĭ, iže jestĭ nadĭ vŭsěmi, i tomu se klanjajemĭ na vŭstokĭ.
      And then to the Emperor came emissaries from the Khazars, saying: From the beginning we have known one God who is above all, and worshipped Him facing east.
  2. messenger

Declension
Declension of сълъ (o-stem)
singular dual plural
nominative сълъ
sŭlŭ		 съла
sŭla		 съли
sŭli
genitive съла
sŭla		 сълоу
sŭlu		 сълъ
sŭlŭ
dative сълоу
sŭlu		 сълома
sŭloma		 съломъ
sŭlomŭ
accusative сълъ
sŭlŭ		 съла
sŭla		 сълꙑ
sŭly
instrumental съломъ
sŭlomŭ		 сълома
sŭloma		 сълꙑ
sŭly
locative сълѣ
sŭlě		 сълоу
sŭlu		 сълѣхъ
sŭlěxŭ
vocative съле
sŭle		 съла
sŭla		 съли
sŭli
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.