лято

• лѣто (lěto) — Pre-reform orthography (1945)

Inherited from Old Church Slavonic лѣто (lěto, “summer; year; time”), from Proto-Slavic *lěto, from Proto-Indo-European *leh₁tom.

• IPA^(key): [ˈlʲa̟to]

• Audio

  (file)

• Hyphenation^(key): ля‧то

ля́то • (ljáto) n (relational adjective ле́тен)

1. summer

   ци́ганско ля́то ― cígansko ljáto ― Indian summer

2. (poetic) year

   в лято Господне X ― v ljato Gospodne X ― in the year X in the name of God

• лето- (leto-) (in compounds)
  • летопи́с (letopís)
    • летопи́сец (letopísec)
    • летопи́сен (letopísen)
  • летоброе́не (letobroéne)
  • летора́ст (letorást), летора́съл (letorásǎl)

• “лято”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “лято”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “лѣ́то”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎ (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 33
• Georgiev, Vladimir I., editor (1986), “лято”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 3 (крес¹ – мѝнго¹), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, pages 590-592
• “лѣто”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024

• тяло (tjalo)